Пускам този запис за да си запазя една интересна дискусия от сайта на Велко Милоев, която започна с мой коментар. Напоследък се улавям, че пиша по-стойностни неща в чужди блогове и разни форуми, отколкото тук…
Благодаря за чудесното есе!
Аз съм по-млад от Вас, но от известно време ме терзаят същите въпроси. Вонегът някъде беше казал, че за съжаление Дарвин е налял вода в мелницата на тази част от хората, които искат да чуят точно това. И това може би е отворило широк път към фашизма, неолибералния капитализъм и т.н. Има много хора, които така си обяснават нещата по-лесно.
Ако обаче се върнем назад във времето, ще видим лошотията много преди Дарвин да формулира теорията си, която съвсем не е грешна. Не съм още сигурен дали съм склонен да мисля като Стайнбек, за който Светът прави едва крачка назад, и после две напред. Може би така сме създадени – да страдаме – за да се развиваме.
Има и нещо друго, ще заема пак Стайнбекова идея. Хората са най-различните животни между всички други. Ние имаме величието на избора, който животните нямат. Ние можем да бъдем добри, можем да бъдем и зли. Аз избирам да не сея лошотия, нито пък чувствам да има нещо животинско в мен, което да желае да смаже останалите, за да продължи да живее. И ако повечето хора мислеха така, навярно Светът щеше да е по-добро място.Екзюпери казва „Единствен духът, когато дъхне върху глината, може да сътвори човека.“ И се радвам, че има такива като Вас, които да „сътворяват човека“ с духа в словото си…
