Да пресечеш Кавказ 8

Щелкино – Анапа (Русия), 21.08.2011

На сутринта продължихме трябваше да продължим към Керч и Русия. Когато знаеш, че отиваш в друга страна, идва един момент в който си казваш нещо такова “Стига толкова! Видяхме я Украйна, сега отиваме в Русия!”. Глупаво, е разбира се да си мислиш, че за пет дни можеш да видиш нещо, но когато си притиснат от някакви времеви ограничения винаги настъпва тоя момент с бързането и пропускането на много неща. Иска ми се някой ден да мога да пътувам неограничен от времето… Та предвид ограниченото си време достигнахме до лъжливото чувство, че вече сме видели Украйна и отивахме с едно повишено любопиство към Русия.


Това е най-често срещания знак в Украйна. Означава “Благодарим ви за чистия път.” Имаше защо да го слагат навсякъде. На снимката се вижда и скучния набръчкан път водещ към Керч. Много от пътищата там са точно такива…

Малко след Керч се вижда Керченския пролив в най-тясната му част между порт Крим и порт Кавказ в Русия (около 4 км):

Когато пристигнахме там заварихме опашка от 60-70 коли. Предишния ден ни бяха предупредили, че се минава бавно и трудно. Наредихме се, разбира се най-отпред, но не се знаеше как ще свърши цялата работа. Средно там колите чакат по един ден, така че не е добре да се набиваш в очите на чакащите хора. Нямахме и никаква представа каква е порядката на минаване. Трябваше да я разберем на място. Като по чудо на митницата имаше някакъв местен моторист, който се заприказва с нас и почнах да го разпитвам как се минава. Той ходи и пита “началника” – трябвало да се наредим на “очередь”, разбра се че сме българи. Аз попитах “Виж, не може ли тука отпред да се наредим, а?“, “- По принцип не, ама ако искате пробвайте.” В най-лошия случай щяха да ни изгонят отзад на опашката, така че по-добре да се пробваме.
Реда беше такъв, че всеки ферибот събираше двайсетина коли и един ТИР. Началника на линията излизаше и даваше едни талончета на първите, които са на опашката и те си плащаха на касата. И чак тогава бариерата се отваряше за тях и ги допускаха към митницата.
След малко се появи “капитанът” и почна да раздава талончета. Можеше да се очаква някаква разправия, но бяхме доста изненадани като дори ни съдейства – не ни даде талони, а директно се обади на касата по телефона и отидох да платя за ферибота. През цялото време се обясняваха, че става дума за “болгарские” и сякаш това уточнение вършеше работа. На касата всичко нормално, но се сепнах като чух от човека пред мен “Накъде си тръгнал, брато?”. Тогава се сетих, че имаше един български ТИР на опашката. “Малко на разходка.“, отговорих аз.
Прекарахме час и половина с шофьора в приказки. Обясни ни доста за реда по границите, как е пътят, как да си попълним руските формуляри. Беше доста опитен по тия земи и пътуваше за Москва, а през Керч било по-бързо, понеже се чакало само един ден, докато през Ростов-на-Дон – три. Човекът беше живял шест месеца в ТИР-а в митницата в Новоросийск преди няколко години и сега за пръв път се връщаше там. Издържливи хора са международните шофьори по тия земи!

След още час и половина се качихме на Керченский-2, един от трите ферибота работещи по линията, които товареха на всеки час и половина:

Преди това се чака на опашка на украинската митница и чак тогава се товари ферибота. Организацията е доста тромава, не знам дали на хората тук дали им правеше впечатление, и дали изобщо някой би се опитал да промени нещата. Западноевропейците сигурно биха възнегодували срещу подобна организация, но не разбрах дали някой тук си мисли, че може нещо да се промени, или просто след като системата е такава, че се чака цял ден – ще се чака един ден. При пешеходните пътуващи беше още по-зле – идглежда се чакаше по няколко часа на митницата. След спирането на ферибота хората си организират импровизирано “състезание” кой ще стигне по-бързо до митницата.


С нас се нареди и един руски моторист с пистов мотор. И когато го попитах откъде е, очаквайки да ми отговори Анапа или най-много Новоросийск, се изненадах като каза “Белгород”, което е на повече от 1000 км! Още по-изненадващо беше, че целия му багаж беше една малка раничка с бутилка студен чай и кърпа за да забърсва CBR-а. Тук определено мереха разстоянията различно от нас…

Напуснахме най-сетне порт Крим:

Слабоизвестен факт за мен, е че тук между 1944 и 1945 г. е имало железопътен мост. Максималната дълбочина на протока свързващ Азовско с Черно море е само 18 метра и явно строителството на мост не е чак толкова трудно. Мостът обаче е бил направен без ледорези и през 1945 г. ледоход от Азовско море унищожава голяма част от подпорите и е решено да не се възстановява, като е заменен от железопътни фериботи. Има подписано споразумение между Русия и Украйна през 2014 година да започне строителство на нов мост, който да свърже Крим с Краснодарския край.

И порт Кавказ – Русия:

Влизането в Русия е интересно занимание. Редът на границата е като в казарма – опашки, проверки, опашки – “очередь”. Минахме лесно с обичайните въпроси:
- Къде отивате?
- В Сочи.
- Ех, сега всички отиват в Сочи.

Имах и друг любопитен разговор с един от митничарите (всъщност там са граничари с военни чинове), който ни пита дали ще ходим в Абхазия. Казах му, че не можем да отидем, понеже сме с еднократни визи.
- Е, какъв е проблема?
- Ами няма как после да се върнем в Русия с тези визи.
- Ъъъъъ. А, да! Всъщност там се води друга държава. Точно така.

Силвия получи подарък от един от митничарите брошура за байк шоуто в Новоросийск след две седмици, както по този край казват на мотосъборите. Събитие за което нямахме никаква представа. Не знам колко са големи и известни “Черните вълци”, но това байк шоу ни преследваше цяла седмица чак до Грузия. Всички знаеха за него в радиус над 1000 км. Може би е трябвало да останем и да се борим за наградата “От най-далеч дошъл.” :D

Накрая трябва да не се забрави и оформянето на документите за временен внос на мотора. Интересна схема – пращат те на едно гише на което ти вземат 500 рубли, за оформяне на документите, което обаче всъщност е гишето на частна фирма. После с една флашка отиваш с попълнените документи на същинското гише, където си вземаш документа с един безценен бар код.
В крайна сметка след около 6 часа бяхме официално в Русия, очаквахме, че можеше и да е по-зле, така че бяхме доволни.

Ето и опашката от друга страна, която беше една идея по-малка, но си личеше, че пак чакат отдавна:

Тръгнахме по руските пътища и веднага бяхме посрещнати от обичайните ДПС пунктове тук – проверка на документи, и официално карахме на руска територия. Пътят стана хубав, маркиран, имаше знаци навсякъде, нищо общо с Украйна. Бензинът също стана още по-евтин, но плащането с карта все още не беше лесна работа. Смрачи се и решихме да караме до Анапа на Черно море, макар че веднага след влизането в Русия има добри места за спане на палатка. Пристигнахме вече по тъмно, Анапа е голям и известен черноморски курорт, с доста хотели и определено изглеждаше по добре от украинските город-курорти. Не ни се занимаваше с хотели заради предполагаемата висока цена, а имаше табели за къмпинги. Очакването ни беше, че както градът изглежда по-добре от кримските, така и къмпингите ще са по-добре, което си беше и вярно. Намерихме къмпинг, където един видимо пиян човек поиска първо 900 рубли, накрая склони на 200, защото щяли сме да тръгнем рано. Цената беше добра, а и къмпинга не беше много населен. Тоалетните бяха една идея по-добре от украинските – поне имаше отделни кабинки. :) Топлата вода я нямаше, но за 9 лв. толкова. Иначе хубавото в тия къмпинги е че хората са тихи вечер и съвсем спокойно можеш да си починеш…

От Анапа започваше Кавказ…

Публикувано в Пътувания с етикети , , , , , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>