Да пресечеш Кавказ 7

Рыбаче – Щелкино, 20.08.2011

На тази снимка изглеждам зле. Не, не съм се напил предишната вечер. Бях се замислил. Тоалетната в тези къмпинги представлява любопитно място. Мръсотия, смрад, никакви прегради между трите осрани клетки, и има опашка. Мислех си какво кара тия хора да идват от Беларус точно тук, и да стоят по една или две седмици. След като виждах и скъпи коли все ми се струва, че не е заради парите.
- Вие от България ли сте? - каза някой рязко все едно нещо му бяха откраднали у нас.
- Да, да. От България.
- Паметника на Альоша стои ли още?
- Да, там е. Имаше някакви идеи да се маха, но е там.
- Значи е още там, така ли?
- Да, там е. Няма да го махат.
- Хм, добре. Не е хубаво да се събарят паметници.
- И както се появи така и замина нанякъде.

Това е къмпингът:

Когато неразбирането ми нараства, започвам да се чувствам притеснен. Защо все пак тия хора идват тук да почиват? Ако така “почиват”, как работят!? Или как живеят през останалото време? Но аз правех глупости. Нас не ни разбират, че караме до тук 2000 км на мотори, а искам аз да ги разбера! Притеснението ми намаля. Нямаше тук нищо, което да се разбира. Сравнявах себе си с тия хора – глупости! Трябваше да си наложа мисленето – не сравнявай, не се опитвай да сравняваш…

А това е селото. През деня излежда също толкова негостоприемно, за сметка на това е отново пренаселено:

Днес щяхме да излезем от претоварения Крим. Трябваше да караме по-малко от 200 км до Щелкино – град на Азовско море, който аз исках да посетя. Силвия има колега – украинец, който почиваше там по това време и беше още по-удобно. И макар само от два дни на Крим имахме вече нужда да се махнем от него. Аз не обичам тълпите, а там имаше много хора, много трафик и никакво спокойствие. Знаехме, че ще е така до Сочи, но пък после щяхме да си отдъхмем за дълго време. А цялата тая работа с многото хора е лесно обяснима. Крайбрежието на Крим, което се ползва за туристически цели, е едва стотина километра. Украйна е огромна страна, а има и хора от Русия, Беларус. Много от украинците и руснаците ходят в България, Турция, Европа, но останалите остават тук.

Почти целия южен бряг на Крим изглежда така:

Плажът на Новий Свет до Судак:

На снимката се вижда, че плажът е съвсем запълнен. Разправяха ни за Ялта, предполагам и тук е същото, че мястото на плажа, което можеш да заемеш е колкото да си сложиш кърпата. И за да намериш свободно, трябва да дойдеш сутринта. А като тръгнеш да ставаш няколко човека “чакат на опашка” за твоето “място”.

Това е твърде типична картинка за Крим през Август:

Квартири се дават навсякъде. Абсолютно във всяко селище има даващи квартири, които стоят по сенките на отбивки, паркинги и разклони. Автомивките също са навсякъде, както и гумажийниците. Явно е важно за всички почиващи колите да са винаги измити от непрекъснатия прах.

Някъде около Коктебл, в трафика:


Това е Феодосия. Тук пътят се измъква от планините и става равно. Плажът вече приличаше на нашите – по-широк и с пясък.

След около час каране на североизток видяхме това:

Недостроения първи блок на Кримската АЕЦ се издига до гр. Щелкино на Азовско море.

Град Щелкино е изграден през 70-те години заради централата:

Градът е почти изцяло от панелни блокове и в момента се води “город-курорт”. Това е може би единствения хотел, в една сграда с цех за хляб:

Все пак по това време е пълно с почиващи, решили да дойдат тук за да избягат от пренаселения южен бряг на Крим. Настаняват се по апартаменти, като цената е съвсем ниска. За цяла седмица наемът за цял панелен апартамент може да бъде спазарен на около 100 гривни/ден, което е около 17 лв. Представете си, че сте на море в кв. Дружба, нещо такова е. Хотелът също беше със символична цена, но макар и да нямаше баня и тоалетна във всяка стая, условията бяха чудесни за пътуващи мотористи.

На паркинга говорихме с пазача, който беше бивш военен бил къде ли не в Съветския съюз. Накрая явно решил да се установи тук заради перспективата да работи в АЕЦ-а. След Чернобилската авария строителството спряло, а през 1989 окончателно замразено. Хората останали с панелните си апартаменти в нищото. Близостта на Щелкино до морето, обаче спасила града от това да западне и всяка година лятото е пълно с хора. Мястото е популярно и сред сърфистите. Не знам с какво точно се занимават хората през останалото време. Питахме го дали е идвал в България и отговори “Не, не съм, но можеше. Вижте, тогава България я възприемахме като 16-та република на Съветския съюз. Сега е друго.” Каза ни да не минаваме през Керч към Русия, защото се чакало по един ден. Нещо, което щяхме да проверим на другия ден…

Тръгнахме към останките от централата, която се намира само на 4 км от града. Това място го бях набелязал месеци преди това. Просто имам чисто любителски интерес в енергетиката. Всичко вече е разградено, няма никаква охрана и е напълно достъпно за всички:

Реакторът е ВВЭР-1000, съвсем същия като на АЕЦ Козлодуй. Разликата с Козлодуй е, че тук не можеш дори да снимаш отдалеч, а в Украйна можеш да се разходиш необезпокояван:

Разбира се Кримската АЕЦ никога не е зареждана с гориво и е напълно безопасна от радиоактивна гледна точка:

На тази снимка се вижда реакторното отделение и постамента на турбината и 1000 мегаватовия реактор.


Разхурата е пълна. Не ми се мислеше колко прецизни детайли и строителство са вложени в тези тръби свързващи реакторната с машинната зала. В този строж са отишли около 750 млн. съвестски рубли. Реактора е бил разрязан за скрап.

В момента всички метали се изкъртваха и изравяха. Украинското правителство е продало обекта за 200 хил. долара на частна фирма:

Водните канали за охлаждането ще стоят още доста години:

Шефът на охраната провеждаше “екскурзии” в реакторната зала, но реших че ще си го спестя. Би било интересно да се влезе за много часове, само за малко най-много да се претрепеш в изрязаните железа. А и вече доста неща са извадили от там. Следващата година едва ли ще остане нещо интересно на АЕЦ Крим.

А в Щелкино, плажът наистина е хубав. Равен и широк, има пясък и много по-малко хора:

Въпреки панелните блокове в самия град беше чисто и подредено, много по-приятно отколкото блъсканицата на Крим.

Публикувано в Пътувания с етикети , , , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>