Алупка – Рибаче, 19.08.2011
На следвия ден трябваше да продължим на изток. Първо мислехме, обаче, да минем през Ливадийския дворец и после да се качим на планината Ай Петри, която е точно над Алупка и Ялта.
Към двореца продължихме по прекия път, без да се качваме на магистралата. Трафикът и пренаселеността не може да се опише. Пълно е с хора и коли, чудиш се къде се събират всичките. В двореца ни взеха някаква измислена на око такса за да ни пуснат по пътя навътре. Имаше някаква бариера, заобиколихме и се спряхме съвсем на мястото на Сталин:
Ливадийския дворец е построен от Романови за лятна резиденция. Впечатляваща сграда на отлично подбрано място. Дворецът е известен с това, че е място на Ялтенската конференция през 1945. Не съм голям любител на историческите места, но пътят ни минаваше оттам, така че се отбихме:
Пълно е с туристи, а екскурзоводите говорят само на руски.
Това е Ялта от околовръстното:
Трябваше да изтеглим малко пари и слязохме към центъра. Сблъскахме се отново с тежък трафик и по околовръстното, и навътре в града. Влязохме от един от входовете към центъра и пътят се виеше на серпентини докато слиза надолу. На снимката това не се вижда, но релефът е много стръмен.
Тръгнахме по пътят към Бахчисарай, който се изкачва по планината на около 1200 м. Построен е някъде към 50-те години:
Трафикът беше доста по-добре, понеже повечето от хората избират да се качат с лифта. Чел съм че се чака много часове за да се качиш, и в едната, и в другата посока.
Тук е най-хубавата гледка към Ялта по пътя и горските вземат такса за влизане под предлог, че е някакъв национален парк. Бизнесът вървеше добре.
Пътят по начупеност на серпентините е по-сериозен и от Стелвио:
Между другото този път се ползва за специален етап в [url=http://www.yaltarally.com/?lang=en]IRC Rally Yalta[/url]:
Горе естествено беше пренаселено. Тук е станцията на лифта, височината е 1152 м:
Мястото е невероятно. Само на няколко километра навътре в сушата, а си на 1200 м.
Горе хапнахме каквото бяхме купили от Ялта и се чудехме накъде да продължим. Дали към Бахчисарай на север, или да се върнем на главния път и да продължим край морето. Решихме да слезем отново на главния път и да караме покрай морето. Дори и сега не съм сигурен дали не беше по-добре да влезем наветре в Крим, за да се отърсим от пренаселеността на туристическите места.
Красотите на Крим, контрастират с това:
Макар, че президента наднича отвсякъде:
В Алушта видяхме и гордостта на съветската екология. Най-дългата тролейбусна линия в Света, Ялта – Симферопол:
На изток от Алушта хванахме второстеменния път, който продължафа към Феодосия покрай морето. Релефът става малко по-нисък, а селцата по-скромни от баровските Ялта и Алупка. Трябваше да намерим къде да спим. Появиха се и първите къмпинги точно до пътя. Разбира се нямаше никакъв излаз на морето, който да не е къмпинг или някаква “база отдыха”. А спането на палатка близо до пътя – сложна работа при този трафик и липсата на странични пътища. На практика е толкова населено, че е почти невъзможно да намериш леснодостъпно място на което да няма хора. А с нашите мотори нямаше как да стигнем до трудностъпните места.
Намерихме един доста интересен къмпинг, издигнат над морето но всички хубави места бяха заети. Малко по нататък в едно селце наречено Рибаче, имаше голям къмпинг с равен и широк плаж съвсем до пътя. В края му се виждаха някакви свободни места. Не беше лоша идея да спрем там, макар че беше пренаселено. В крайна сметка за една вечер нямаше да е кой знае какъв проблем и щяхме да хапнем в някой ресторант. Цената на къмпинга разбира се беше символична – мисля че платихме под 10 лв. общо за всичко. Е, и условията бяха символични.
Когато влязохме с моторите навътре веднага ни наобиколиха за снимки с моторите. Хората до нас живееха в Беларус, на 2000 км оттук. “Мы здесь отдыхаем“, казваха. Замислих се, 2000 км и да стигнеш точно тук за да почиваш! Заговорихме се с жената, тя била родом от някакъв град по Волга:
- Да, казах аз, ние мислехме евентуално да отидем до Астрахан, и после да се върнем през Волгоград.
- Да, вървете, вървете. Много е красиво там.
- Така е, но е много далече.
- Это не далеко! Это две тысяч километров!
- У нас 500 км са “далеко” – смотолевих.
Вечерта си оставихме всичко в палатката и отидохме да хапнем нещо селото. Всъщност в това село и в много от околните нямаше течаща вода или не постоянно. На “главната” улица имаше доста ресторанти и магазинчета, беше мръсно, и сякаш се бяхме върнали 15-20 години назад у нас:
А в ресторанта беше евтино – за вечеря с разни шашлици и бира платихме около 17 лв. Когато се върнахме в къмпинга беше притихнало, нищо не беше изчезнало от палатката и никой вече не вдигаше шум…