Да пресечеш Кавказ 5

Стерегуще (Крим) – Алупка, 18.08.2011

На сутринта продължавахме към южната част на Крим. От преди знаех, че на Крим най-интересно е южно от линията Евпатория – Феодосия, така че щяхме да пропуснем най-западния бряг на полуострова. Отправихме се директно към Евпатория.

После продължихме към Севастопол:

Градът е известен като база на руския черноморски флот, до преди десетина години е бил затворен. Беше хубаво и чисто, имаше туристи, но в никакъв случай не беше пренаселено както в южната част на Крим.

На това табло публикуват “отличниците” – директори на предприятия, райони и т.н:

Седнахме да хапнем и загубихме ценни почти два часа, които после ни излязоха през носа. В такова пътуване времето никога не стига и денят свършва бързо. Още тогава си мислех, че яденето не е най-важното в момента за да отива толкова време по него. Доста по-добра идея е да си носиш нещо или да спреш набързо и на крак да си вдигнеш кръвната захар до нормалните нива за да продължиш…

Чак към 5 часа стигнахме до Балаклава и подземния завод за ремонт на подводници, където аз държах да отидем. Имаше посещение с екскурзовод в 6 часа и решихме да останем за него. Силвия се притесни леко, че става късно, а ние не сме намерили къде ще спим, но аз казах “Спокойно, тук е южната част на Крим – туризъм, хотели. Няма проблеми!” Беше грешка да ги си го мисля…

А на обект 825ГТС, както му е било секретното название беше интересно. Балаклавския залив има такава форма, че е идеален за секретни бази – не се вижда нито от морето, нито от сушата. Базата е построена през 50-те, и представлява подземен тунел в който дизел-електрически подводници от черноморския флот са се ремонтирали до 1991 г. В Интернет има доста информация по въпроса: http://en.wikipedia.org/wiki/Naval_museum_complex_Balaklava

А селището Балаклава от свръхсекретна база се е превърнало в пристанище за баровски яхти. Какво ли би казал Сталин:

Тази врата е затваряла входа и е можела да издържи не знам си колко килотона атомна бомба:

Когато изляхоме навън вече се беше постъмнило. И ние продължавахме да си мислим, че няма да имаме проблеми с настаняването.

Ето го Крим в най-хубавия му вид:

Склоновете се извисяват на стотици метри над морето много рязко. Всъщност от високото не си личи добре, но брегът е много стръмен и не е никак достъпен. Пътищата са серпентини на доста места. Почти се стъмни, отново щяхме да търсим по тъмно къде да спим – нещо, което продължихме да правим до края на пътуването. Завихме надясно по един път, с табела към къмпинг. Имаше такъв, но трябваше да спреш на пътя, а самия къмпинг беше по една пътечка на 150 метра нагоре. Нямаше как да останем там. Зачудихме се какво да правим. Около самия път имаше нещо като полянка – доста удобно за палатка, но излезе някакъв човек и каза, че там не може да се опъват палатки, да сме продължили надолу по пътя имало “палаточный городок”, което явно е тукашната дума за къмпинг за палатки. Все още бяхме на може би 200 метра над морето, тръгнахме надолу по серпентините да търсим това място и асфалта свърши. Пътят стана чакълест, с голям наклон и тук там оголени камъни. Покарахме нядолу и стигнахме по-близо до морето. Това беше нещо, като град от “бази отдыха” – бараки и бунгала около пътя и навсякъде беше пълно с хора. Пътят стана много тежък и се разбрахме със Силвия да изчака на едно по-удобно място, а аз ще продължа още да видя как е. Продължих нататък по песъкливия път, който се виеше на зиг-заг между разни бунгала и бариери, ту нагоре, ту надолу. Обаче палатки нямаше. По едно време някой свирна “Хей парень! Ты куда? Палаточный городок? Давай, давай!“. Продължих още напред, след малко пътят минаваше през нещо като вдигната бариера – един канап, който стоеше отпуснат на земята и табела частна собственост и забранено влизане. Тръгнах да обръщам и отгоре се чу вик “Давай! Давай!“. Няколко човека пиеха на една маса, там където продължаваше пътя. Сетих се за серията “Особености на руския национален лов, риболов и т.н.” Стана ми смешно, но продължих. Пътят продължаваше да става все по-лош и по-лош, вече едвам се чувахме по станциите със Силвия, а палатъчен гарадок нямаше. Е, добре, решихме че няма да го търсим повече и ще се върнем на пътя, с надеждата че ще намерим нещо.

Беше се стъмнило добре, дори и да имаше места за палатки трудно щяхме да ги видим. “Магистралния” път минаващ през южната част на Крим е построен сигурно преди трийсетина години и се движи над селищата по-високо по склоновете. Преди това се е пътувало по серпентинестите завои покрай морето. Сега отвреме навреме има отбивки от пътя, които се вият надолу и слизат в градчетата. Спуснахме се към Форос с надеждата, че ще намерим някаква оферта за спане и точно на пътя – къмпинг. Някакъв не особено трезвен човек каза, че ще измисли нещо за една палатка и почна да ни води. Това, което видях няма да го забравя – къмпинга беше един двор, общата му площ сигурно е била 1 декър, не повече, като се издигаха и други постройки. Бяха наблъскани една до друга малки вехти каравани, които се даваха под наем. Водейки ни към предполагаемото място за палатка видяхме 5-6 човека хранейки се на една малка масичка за двама до миниатюрната каравана. Бях навън, а ме хващаше клаустрофобия, толкова начесто бяха наблъскани тия каравани и хора! Мястото за палатка беше точно колкото едвам да я поставим, а и трябваше да махнат някаква маса оттам. Разбира се по-добре да спя до пътя върху мотора, отколкото тук. Излизайки навън започнах да разбирам защо им харесва на Слънчев бряг. Напълно разбирах!

Слязохме надолу към вътрешността на Форос – опитахме се да намерим квартира, но там никой не дава само за една вечер! За това бях чел и го очаквах, но не мислех, че нямат съвсем хотели. Всъщност почти не можеш да видиш официален хотел. Всичко са разни квартири, на които те му викат “жилье у моря”, има и “супер люкс” и предвид къмпинга горе ми беше трудно да си представя “люкса”. Няма къде да спиш и това е. Всъщност имаше, но трябваше да им дадем много долари. Не бяхме толкова отчаяни все още. Пък и беше интересно.

Качихме се пак на главния път, опитахме се да намерим място за палатка, но нямаше. Наистина там релефът е много неблагоприятен за палатка, особено ако търсиш на тъмно. Някъде към Алупка пак тръгнахме надолу и почнахме да търсим нещо като хотел, от къмпингите се отказахме вече. Решихме, че ако не намерим ще продължим към Ялта, сякаш там ни чакаха някакви неземни хотели с табели и рецепции. В Алупка, обаче, попаднахме на нещо като хотел, което разбира се не беше с табела, но можеше да мине за такъв. Цената беше прилично солено за региона – около 60 долара, но там е така – за една вечер нямаш голям шанс. Пък и ако си някакъв уморен на вид чуждоземен моторист в десет вечерта е трудно да минеш с номера, че ти е малко скъпо. Стаята – съвсем нормална – баня, телевизор, климатик, но пък сигурен съм беше в “люкс” категорията. Пък и заключихме моторите.

После си дадохме сметка, че този регион на Крим в август месец се пука по шевовете от хора. Второ никой не се интересува от теб, ако искаш да спиш за една вечер и за малко пари. Трето местата за палатки не са много, най-вероятно са препълнени и мръсни. Хубави места за палатки може би има, но трябва да ги знаеш къде са, и най-вероятно не са до морето… Интересен ден беше.

Публикувано в Пътувания с етикети , , , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>