Ветренци – Тулча, 14-15.08.2011
Вече минаха няколко месеца откакто се завърнахме. Планът беше много объркан. Планирахме обиколка на Черно море през Абхазия, после се оказа, че минаването в Абхазия не е сигурно. Накрая решихме да отидем до Кавказ през Русия и да се върнем, всичко това е описано в подготовката. Все още, обаче, не знаехме че отиваме там където плановете не винаги важат…
Подготовката ни отне около 3 месеца не особено интензивна работа – визи за Русия, разрешителни за Абхазия, подготовка на двата мотора, багажите, планиране на пътя и запознаване с цялата информация за кавказкия регион. Би било по-добре, ако информацията за там не беше твърде оскъдна. Пътуващите там, които споделят в Интернет са много малко. Трябваше да изровя доста източници, а впоследствие разбрахме, че информацията не е и съвсем точна.
И така. Тръгнахме от вкъщи една събота. Това за нас е първо пътуване на изток. И се смесваха една топка от чувства – да минеш през нови места, да срещнеш непознати, в главата ти се въртят купчина неизвестности, част от тях неприятни, но все пак важно е да тръгнеш. Тежката работа с подготовката е свършила и остава само да караш…
На тръгване се срещнахме с човек, живял известно време в Северен Кавказ, който ни даде ценна информация. Като това, че всъщност там не е чак толкова опасно, колкото изглежда. Информация, която щеше много да ни помогне по-нататък.
Първите снимки са чак от Балчик. Там се видяхме с Димо, който ни поразказа малко за пътя нататък. Спомням си как той обясняваше, че пътят към Сочи е много натоварен, но той всъщност е бил там извън летния сезон. По-късно щяхме да разберем, че трафикът е дори повече от очакваното…
Разбира се заприказвахме се и стана 5 часа, а трябваше да караме в Румъния може би до Тулча. Димо ни предупреди за трафика в около Констанца, който допълнително ни забави.
Това е Констанца:
Пристигнахме в Тулча по тъмно – около 21,30. Често ни се случваше нататък да караме по тъмно – по една или друга причина се забавяхме. Нещо, може би не е много добре, особено ако се каниш да спиш на палатка, но пък успяваш да караш повече.
В Тулча почнахме да търсим къмпинг в ГПС-а, не знам защо бях решил че има такъв. Спряхме на една бензиностанция, потърсихме в Интернет, но имаше само скъпи хотели. Накрая зададох една точка на GPS-а, където може би имаше къмпинг и стигнахме до индустриалната зона. Къмпинг нямаше. Върнахме се на една бензиностанция и хората там ни закараха до някакъв “пансион” наблизо, което всъщност си беше хотел, но без никакви табели. Цената беше много добра. Собственика се оказа мото полицай, който очевидно добре беше “поработил” за тоя хотел:
Тулча е известен с това, че оттам тръгват туристическите разходки към делтата на Дунав и беше пренаселено с туристи. Интересно място и си струва човек да се разходи за 2-3 дни до там.
Продължихме към Галац. Украйна е от другата страна на Дунав, но няма граница с Румъния. Трябваше да караме успоредно на реката към Галац и там да пресечем с ферибот Дунав. Пътят от Тулча до Галац върви по реката и е много приятен за каране.
На фербота:
Жегата беше вече сериозна, щяхме да пристигнем на ГКПП-то точно по обяд. Бахме планирали този ден да караме докъдето може да стигнем в Украйна. Този път към Украйна е сигурно най-добрия и доста хора го ползват. Влиза се в Молдова, кара се около 600 м и после се влиза в Украйна. Неприятно е че се минават две граници, а молдовците и на влизане, и на излизане проверяват много внимателно номера на рамата. Цялото минаване ни отне под два часа, което беше добре, никой не ни е правил проблеми – просто обичайните документални формалности за такива граници.
- Къде отивате в Украйна?
- На Крим, Ялта!
- Аха, добреее…
Използвахме подобен отговор и по-нататък. Не ми се искаше по границите, особено на отиване, да се забъркваме в допълнителни обяснения, че всъщност отиваме към Русия. Още повече по граници, на които съвсем в реда на нещата е да решат да се занимават с теб и твоя багаж един ден. Все пак наистина отивахме на Крим.