Сетих се, че написах това доста отдавна. Трябваше да го пусна заедно със снимките от Родопите. Това са избрани от мен цитати от сборника Диви разкази на Николай Хайтов. Преди 4-5 месеца ходих на един моноспектакъл на Мариус Куркински, който беше по произведения на Хайтов и се запалих да ги прочета. Струва си!
“Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто – да го направиш.” – Мъжки времена
“Защото за да може една работа да се разбере, трябва да си я видял отпред, ама и отзад!”,
“…Барал, значи братовчедът, барал насам-натам, докато набарал най-сетне къде в коя подмола се намира голямата риба!
Много такива подмоли трябва да има в живота и се крие в тях кой знае каква риба, ала се иска, знаеш ли какво? – да те праснат по главата, че да ги видиш.” – Страх
“…Слушам по едно време нещо зафуча. Гледам: орел! Слиза откъм Персенк – надолу, все надолу, профуча над мене и – туп, падна зад бориката. Скочих да видя какво е и го намерих на поляната, разперил ей такива крилища, без рана, без дупка – мъртъв! Умрял както си хвърчал! “Туй е – казвам, – сине истината: да умираш, както си хвърчал!” – Дърво без корен
“С гледане, сине ако се разбираше лошото от хубавото, аз щеше да съм сега окръжен управител. Щеше да отида в шумата… Ама тогава през шумата хубаво се не видеше – кое е лошо и кое добро.”,
“Жалят ни хората: каква беда, каква беля! Чувам ги да си приказват “Остарял е, казват, Милю и кантарът му не лови. Затова се е ухилил. Господ да пази!” Аз чаткам броениците и не давам пет пари, че ми е ясно: мътната вода рано или късно ще спре. Рано и или късно пак ще дойде бистра!
А тя дойде не от един, а от три чучура цели. Като разчиствахме пепелището на къщата, бутнахме дувара и на старата, дядо Ангелачкова къща, и се намери там в едно бакърче – какво мислиш? Дядовото Ангелачково имане! Трийсет империала от австрийските и сто лири!
Ха сега върви да ми кажеш кое е за лошо и кое за добро! Аз това му казвам на моя Ангелачка: “Светът е, казвам, сине, много засукан и заплетен, за да познаеш ти кое е за хубаво и кое – за лошо.”" - Засукан свят
“- Има ли, даскале, съдба в живота на човека, или няма?
- Колко пъти ще ти повтарям: и-ма! Само, че тая съдба не е вън от човека, а вътре си в него. Ето го твоя Али: ако не беше се халосал за песен – нямаше никой нито да го знае, нито да го трепе… Силен, страшен – ала песента му, кай, надви.” – Ибрям али
“Та да ти кажа, сбъркал съм се и на кучетата с храната съм нащрек: даваш ли малко – стават на вълците ортаци, прехраниш ли ги – надебеляват и не гонят.” – Катерин
“Орлиците, Хасанченко, се ловят с живо месо, не с мърша!” – Сватба
“- В равното защо ми е пътека? В равното ила си чалъм за ходене и без пътека. Пътеката е ценна, казвам, горе в балкана, в стръмното!”,
“- Не сте прав, казвам, другарю началник, лоши пътеки – казвам – няма! Пътче ли е, то води за някъде, значи не е лошо. А кое къде води, то е пък друго.”,
“…Има, казвам, камъни – не се поклащат. Без дамар! А човек и камък без дамар са лоши. Няма откъде да се подхванат. Не се поддава нито на кирка, нито на лопата. Ти обикаляш около него, а той не мърда!” – Пътеки
