Продължавай напред!…

Както малцината четящи този блог са забелязали спрях да пиша. И аз не знам защо. Писах тук когато можех и когато исках, и то много рядко… Сега може би не искам или няма какво да кажа. Всъщност все ще намеря какво да кажа, но засега блога е в пауза. Няма да го спирам тотално за да не изчезнат тези “ценни произведения” които съм пускал. Между другото много интересно е да си чете човек какви работи е писал преди време… Някой ден пак ще почна да пиша… Дотогава може да ме следите във Facebook, и онлайн ham log-a ми, който може скоро да прерастне и в малко сайтче. Те се подържат редовно, поне засега.

Преди седмица довърших Сто години самота на Габроел Гарсия Маркес. Една книга, която исках да прочета от доста време, но не я намерих на български и реших, че не е издавана все още. Август месец от Братислава си я купих на английски и като се прибрах веднага я захванах. Оказа се трудна, макар и доста бърза за четене. Някак си не можех да си преведа напълно всичко и почнах да се ровя да разбера има ли превод. Оказа се, че има, но е издадена у нас последно през 1978 година и повече не е издавана. Успях да си намеря една бройка от антикварна книжарница за 40 лв. и веднага я взех.  Добре бях разбрал първите 150 стр. и на английски, на български съвсем не ми ставаше много по-ясно…

Няма да вадя цитати от книгата, няма да пиша анализи, само ще кажа, че ако преди човек да я прочете добре спретнатите му представи за нещата изглеждат като чисти дрешки, в края от постоянното размятане наляво - надясно  и нагоре - надолу прилича на парцалив скитник. На последната страница, пак може да се почувства спретнат, точно за един миг върнал се 100 години преди или след това, или когато си иска… Не съм сигурен, че съм разбрал нещо. Всъщност разбрах някои неща, но те са си мои и всеки друг може да ги разбере по друг начин. Самия Маркес е казал, че тази книга представлява нещо като шега, и ако някой се опитва да я обяснява рискува да попадне в блатото на собствените си разсъждения.

В тази книга има всичко, почти всичко! Абсолютото съвършенство на несъвършенството, логичното в нелогичните неща и самотата в тълпата… Не случайно някой беше определил това литературно произведение за най-значимия роман за последните 50 години в света. Струва си всеки един ред!

Върнахме се обратно в играта на Рали Твърдица с нова кола и май нов късмет… Завършихме 8-ми в генералното и първи в N3. Важно беше това рали, важно е че го завършихме, важно е че се класирахме относително добре… Е бяхме две места напред 2 етапа преди края, но “леко спречкване с една скаличка” ни изкриви задния мост, но все пак Господ се смили над нас и завършихме.

Ето и снимки от апарата на Оги и снимки от галерията на Рали Клуба…

Преди няколко месеца време прочетох една книга, която намерих случайно в библиотеката - “На изток от рая” на Джон Стайнбек Напоследък много чета, и на всичкото отгоре чета по няколко неща едновременно… Сигурно защото навремето в училище нищо не четях, поне не т.нар. художествена литература, сигурно защото беше задължително, дори Джон Стайнбек някъде в книгата пишеше нещо от сорта “…ако е казано, че нещо “трябва”, това означава “не трябва”…“  А в момента чета “Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес, но това е друга тема - книга която започнах да чета на английски и после я намерих на български.

Да се върна на “На изток от рая”. Прочетох я преди няколко месеца за няколко дни. Още тогава открих някои интересни моменти за себе си в цялата история. Преди месец реших да извадя някои интересни цитати от нея и прехвърлих книгата набързо, зачетох се, и ми проблясна идеята на Джон Стайнбек, бях разбрал само основните фрагменти, но не и цялото. Струва се прочете от всеки! Ето и цитати, които съм извадил, като подчертавам, че в тая книга може да си извади нещо ценно от всяка страница. Просто това са някои важни неща за мен и изобщо не са всичко…

• “… Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли. В наше време масовото производство е навлязло и в икономиката, и в политиката, и дори в нашата религия. А това е опасно. В света съществува огромно напрежение, напрежение като пред взрив, хората са сковани и объркани. В такъв момент ми изглежда напълно в реда на нещата да си задавам въпроси от рода на: В какво вярвам аз? За какво и срещу какво трябва да се боря?
  Нашия вид, човешкият, е единствения съзидателен вид и той разполага само с едно творческо оръдие - ума и духа на отделния човек.  Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не същуствува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в духа на отделния човек.
  Силите вложени в разбиранията за групата, са обявили война за унищожаването на тази скъпоценност - човешкия ум. Свободното незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашия човешки вид.
  Ето защо вярвам, че свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света. И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката, която си избере. И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида. Защото, ако тържеството на човека може да бъде убито, значи ние сме загубени.”

• “…Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”

• “…Много е лесно от ленност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: “Нищо не можах да сторя, така било писано!” Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято. Знаете ли, тия старци, които неусетно се носеха към смъртта, сега са много любопитни да умрат.”

• “Много отдавна съм научил едно нещо: щом кучето ти глътне стрихнин и вземе да мре, грабвай брадвата и го отнасяй на дръвника. Изчакваш поредния гърч и в същия момент му отрязваш опашката. Ако отровата не си е свършила работата, кучето ти може и да оздравее. Сътресението от болката може да противодейства на отровата. Но без това сътресение неминуемо умира.”

• “С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
  Една единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.”

• “… За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери. И, струва ми се, в по-голяма или по-малка степен такова отблъскване е изпитал всеки. С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а престъплението довежда вината - такава е историята на човечеството. Мисля, че ако можехме да ликвидираме отблъскването, човекът щеше да бъде друг. Може би шантавите щяха да са по-малко. Дълбоко съм убеден, че и затворите щяха да са по-малко. Но всичко е там, в началото. Дете на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението и нова вина! Човекът е едничкото животно, което притежава вина!”

• ” - Отивам си - с радост в гласа каза Кейл. - Сега вече си отивам. Прав беше Ли.
  - Какво ти каза Ли?
  - Страхувах се, че имам нещо от вас - рече Кейл.
  - Имаш - каза Кейт.
  - Не, нямам. Аз съм си аз. И не съм длъжен да бъда като вас.
  - И как разбра?
  - Ей така, разбрах. Изведнъж всичко ми стана ясно. Ако съм подъл то си е моя подлост.”

• “Понякога си мисля, че светът ни поставя в такъв период на най-тежки изпитания, тогава се обръщаме навътре и като се видим, ужасяваме се. … В такъв момент мръсотията е адски мръсна, а чистотата ни се струва снежнобяла. … Опитай се да повярваш, че нещата не са нито толкова добри, нито толкова лоши, колкото изглеждат.”

• “В истината има повече красота,дори когато красотата е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота, така, че на мързеливите, глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи, без да ги учи на нищо, без нищо да лекува, без да извисява душите им.”

• “Когато умря Сам Хамилтън, светът угасна като свещ. Аз я запалих отново, за да видя прелестните му създания, а какво видях? Чедата на този свят бяха подмятани, разкъсвани и унищожавани, сякаш жертва на една разгневена мъст… Първо - продължи той, - трябваше да открия собствената си глупост. И ето каква беше тази моя глупост: смятах, че добрите загиват, а лошите оцеляват и преуспяват. Смятах, че някога един разгневен и отвратен бог е излял своя огън и жупел, за да унищожи или да пречисти своето нищожно творение от кал. Смятах, че съм наследил както белезите от това изгаряне, така и омърсението, което го е предизвикало. Мислех си, че всички сме ги наследили. И всичко сме наследили… И когато цялото омърсение бъде изгорено и човек се подготви за величавия потоп, следва отново жупел? Какво става тогава? Или камарата от шлака расте, или настъпва, онова, от което никой не се отказва докрай, съвършенството. - Той пресуши чашката и добави гръмко: - Слушай ме Кейл! Нима можеш да помислиш, че онова, от което сме направени, някога ще се откаже от тоя стремеж?”

• “Ти можеш!”

Днес следобяд съвсем случайно направих най-далечната си радиовръзка - малко над 15000 км до Мелбърн, Австралия.

Нямаше какво толкова да се работи, пък и уж кондишъна не беше добър и изобщо последните дни не горя от ентусиазъм да работя на радиото. Бях пуснал да работя на PSK и видях, че се чуват станции от изтока - първо един VU (Индия), после чух JH (Япония) и се настроих на японеца. Понеже нямам телеграфен филтър в радиото мръднах малко нагоре честотата да избягам от съсeдните станции които го позамазваха. И по едно време гледам на водопада някакъв слабичък сигнал, слагам приемника там и излиза CD DX CQ DX DE VK3AMA VK3AMА. В първия момент като видях VK чак се стреснах, помислих даже, че е канадец (техния префикс е VE, но така е като нямам опит с такива далечни), но дори и канадец за мен е ценен. Веднага врътнах копчето на 100 вата и го извиках и той отговори моментално. Не го приемах съвсем на 100% (сигнала беше силен, но имам много градски шум, който изтрива DX-ите), но все пак направих връзка, веднага се появих и в онлайн лога на Лаури (австралиеца), който работи от някакво предградие на Мелбърн.

По локатор от мен до него по късия път са точно 15000 км, това е доста близко до максималното разстояние на късия път (максимално към 19000 км) и е сериозен успех за мен с моята апаратура и място. Особено в сегашния период на слънчева активност.

Сега остава да направя Австралия и по дългия път. Е няма да е скоро, но поне да науча телеграфа първо.

Никога не съм писал за QSL картичките, които имам досега. Слагам няколко снимчици на най-интересните. Всичките интересни досега съм получил само директно след мой request и всичките са на PSK31 или RTTY. Имам и картички през QSL бюрото, но те не са толкова интересни и далечни… На гърба на картичката от VQ9JC (остров Чагос) даже се вижда как Джим е объркал и е писал, че връзката е на CW, а тя е на RTTY. Набързо ме изучи на телеграфа човека. Качеството на снимките е ужасно, но така е с ISO400 на светлина от лампата, нямам скенер под ръка в момента.

Миналата седмица ходих на Рали Барум в Чехия (град Злин), кръг от IRC. Невероятно състезание за което ще трябва да напиша нещо отделно. Чехите наистина разбират от ралита! Някои мои коментари относно ралито има във форума. Може би едно от най-добрите ралита, които съм гледал, по-добро дори от световни ралита. Ето и снимки от ралито.

Иначе важно нещо, когато се ходи на състезания извън България е да се съчетае и с “култур програма”. Тази година това бяха Будапеща и Братислава. Будапеща не можа да ме впечатли чак толкова, но Братислава много ми хареса. Най-добре това може да се види от снимките, ето ги и тях - Будапеща, Братислава (клик за галериите). В Братислава ме обзе невероятен фотографски ентусиазъм и дори почнах да правя хубави снимки играейки си с всякакви настройки на обикновения ми фотапарат.

Ето и една фотография на скромната ми радио апаратура. В сравнение с това има още доста хляб да изям.

Мислех да понапиша и малко впечатления за новата КВ антена, но ще поработя още малко да посъбера повече опит преди да се изказвам.

Пуснах си онлайн лог на радиовръзките в един нов сайт. Малко е дървен, много отдавна търся някакво решение на онлайн лог, но все още не съм намерил, дано го пооправят още. Имам един адрес, който ми е написан и на qsl картичките http://lz2nkm.rally-club.net и докато го напълня със съдържание, което не знам кога ще стане има само линк към лога. Напоследък се хванах че на къси вълни работя основно на цифрови режими, понеже има много повече станции отколкото на SSB. Мисля твърдо, че е време лека полека да почвам да уча телеграфа, само че не знам как ще стане…

В моя свят нещата се въртят основно около ралита и радиота… Въпреки, че доста време ме нямаше напоследък покрай ралитата, успях да вкарам в ред долу горе радиолюбителските си неща. Някъде към края на април ми се скъса “уникалния” дипол за 20 метровия банд и реших, че няма да се занимавам с него повече а ще мисля за по-сериозно решение с антена за къси вълни. Имах вече на покрива триелементното яги за 6м и почнах да работя сериозно на 50 MHz в спорадичните моменти, когато успявах да хвана кондишън. (за който се чуди - радиолюбителите наричат кондишън състоянието на прохождението на различните бандове или честоти, не винаги особено на по-високочестотните обхвати е възможно да се правят радиовръзки). Работата на 6м, особено с хубава антена като моята е невероятна, въпреки че все още не съм направил връзка на над 3000 км.

Сложих и антената за 2м - 7 елементно яги по схема на DK7ZB, която обаче не е на ротатор, а е фиксирана почти в същата посока като антената за 6м - към Западна Европа. Прохождението на 2м разбира се е доста по-рядко от това на 6м и все още не съм хванал “кондишън”, като гледам може и да не хвана тая година т.е. антената стои почти неизползваема.

И така оборудван за УКВ си работех на 6м, но трябваше да мисля нещо за къси вълни, още повече, че си поръчах КВ трансмач MFJ-949E от Щатите, който вуйчо ми донесе от там. Работата на УКВ и КВ е доста различна. На КВ особено на ниските бандове може да се работи почти постоянно, докато на УКВ стоиш и чакаш да има кондишън. Мислех и се ровех в нета за решения и условията при мен наложиха какво да взема. Мястото ми е много ограничено за диполи и делти, покрива е с цигли и е много труден монтаж на голяма антена. Пък и големите антени са доста скъпи, дори и сам да си ги правиш, трябват им скъпи ротатори и т.н. Реших да направя компромисен вариант, дори силно компромисен, но все пак ще работя на КВ. Антената е мултибанд вертикален граунд плейн Dunax GPN4B за 7, 14, 21 и 28 MHz -  вертикал с трептящи кръгове (трапове), работещ разбира се по-зле от монобанд вертикал. Антената е унгарска и е може би най-доброто, което може да се вземе за цената си (250 лв.) Все пак още преди да сложа “пръчката” имах очаквания, че ще работи по-добре от дипола, понеже я монтирахме на покрива, доста по-високо от дипола, кабела е RG-213 и имам трансмач - с тази конфигурация “вкарвам” почти 100 вата в антената, нещо което със сигурност преди с дипола не се е получавало - него го захранвах с телевизионен кабел 75 ома и КСВ-то беше над 2. Вече няколко дена работя всяка вечер с антената основно на 7 и 14 MHz и все още не мога да кажа нищо. Ще пиша отделно за това… Нека посъбера повече впечатления… Най-големия успех засега, който имам е QSO с PT7CB (Бразилия) на телефония на 21 MHz - една от първите ми връзки на 21 MHz изобщо в събота на IOTA контеста.

Ето и малко снимки от монтажа, като главен спец по височинната работа по снимките се вижда и Росен - LZ2RBB: http://picasaweb.google.com/nkitanov/DunaxGPN4B

Евентуално за другата година ще направя двете УКВ антени да се въртят и ще взема нещо по-сериозно и насочено за къси вълни, а вертикала винаги мога да ползвам за изнесена работа, като се надявам, че ще ми служи за “училище” известно време. Все пак

BTW заглавието на този пост означава LZ2NKM (т.е. аз) викам всички на честотата…

Последните месеци се губех доста по ралита. След последния ми постинг за Рали Траянови врата изтече доста вода, след това ходихме на Рали Вида и пак станахме трети в Н3 (от 4 коли пак, но отново с проблеми - вместо с правозъбата кутия бяхме с обикновена и беше една мъка). Ето наши снимки от ралито: http://picasaweb.google.co.uk/emi.doncheva/RallyVida

После ходихме на Рали Хеброс - сериозно голямо рали, сериозни тренировки и… счупихме карето преди първия специален етап и дотам. Записахме може би най-бързото отпадане тоя сезон… Снимки: http://picasaweb.google.co.uk/emi.doncheva/RallyHEBROS

Идва Рали София,  но явно късмета продължаваше да не бъде с нас - частите за скоростната кутия не дойдоха на време и не можахме даже да стартираме…

След София беше Рали България - кръг от Европейския рали шампионат, най-голямото наше рали и трябваше всичко да е наред. Всичко наистина беше сравнително нормално, успяхме дори да си монтираме онборд камерите в колата. Стартирахме нормално - на първия етап в Боровец имахме някакви леки проблеми със спирачките, но всичко беше в рамките на нормалното. В събота сутринта стартирахме на Мухово, движехме се нормално докато в средата на отсечката не се завъртяхме, колата загасна и не можахме да запалим 2 минути, бяхме изпреварени от две коли и пред половината отсечка карахме зад Тишо Стратиев. На следващата отсечка няколко завоя преди финала спряхме в едно малко деренце. Случва се…

Ето и онборд видеото от СЕ3, всички онборд кадри ги има в торента, там на-добре се вижда какво ни се е случило. Следващата седмица е Рали Шумен и няма да кареме - това ще е първото рали тази година в което дори нямаме заявка. Поради основно организационни проблеми ще пропуснем това състезание, надявам се за Рали Сливен отново да сме на линия.