Драсвам това за да напиша, че съм жив. 
Просто все не намирам време да напиша нещо тук… Не ми остана много време от ралита, коли (купих си нова кола, на 10 години де), радиота - когато имам възможност работя вече сериозно на 6 м. Ще напиша нещо по-сериозно утре, обещавам.
Редакция: Сега забелязах, че не съм писал повече от месец! Срамота! Направо да взема да го паузирам тоя блог… Ама колкото толкова.
Не, че понеже се занимавам с автомобилен спорт, но слагам едно видео от един много стар филм с култова реплика:
Racing’s important to men who do it well. When you’re racing is…it’s life…anything that happens before or after is just waiting.
Оказва се, че нито съм блогър, нито писател. Преди повече от седмица участвах на Рали Траянови врата пак като навигатор (за трети път ми е), сега поне е със по-сериозна кола - Пежо 206 РС. Пилот е Оги (няма блог, няма нищо в нета за него така, че става сложно да обяснявам тук кой е той за който не знае:)) Та си мислех до днес - всеки нормален блогър би написал веднага за такова преживяване, аз какво се мотам една седмица. Да де, но аз явно не съм. Проблема е че и писател не съм, та няма как да изразя с писане какво чувствам, не знам точно какво мога да напиша. Само си мисля, че би трябвало да съм голям късметлия и щастливец, щом имам възможност да съм “вътре” в състезанията. Преживяването е много интересно, емоционално и лично и е трудно да се обясни на всеки. Може би някога ще напиша нещо, но няма да е сега. Автомобилния спорт може да научи човек на много неща…
Най-малкото за мен като един рали фен това дава една цялостна картина на спорта. Когато съм в колата знам какво им е на хората острани, а когато гледам би трябвало да се науча какво им е на хората в колата. Не че за мен някога е имало голямо разделение между състезатели и публика…
Целта беше да завършим (не бях завършвал рали). Завършихме, че и трети станахме в групата, и купи ни дадоха. Е, вярно, че само 4 коли финишираха в класа, но в рали спорта завършването е успех в един момент и за него се работи. Даже се сещам за един надпис на WRC фланелки: Finishing is the start. Перфектно се връзва за нашия случай.
На първата снимка се вижда колко ужасно сме облечени, но за следващото състезание ще сме с нови еднакви екипи. Ето и още снимки с нас.
Иначе не съм суеверен, но някак си не обичам да пиша предварително за нещо, затова и чак сега пиша за ралито. Въпреки това - следващата седмица сме пак на Рали Вида във Видин………
Тъй като едва ли много хора четат този блог, едва ли много хора са забелязали, че не съм писал нищо доста отдавна. Забелязвам, че това практиката ми тук, явно така ще бъде и занапред. Май пиша толкова рядко, че даже спорадичното ES прохождение на 144 MHz е по-често явление… 
Та къде се бях изгубил. Правихме състезанието Писта В. Търново 2008 и през последните 2-3 седмици беше лудница, та изобщо не ми беше до блог, нито пък съм се сещал какво мога да напиша. Състезанието мина сравнително добре и се надявам следващата да го направим още по-добре. Повече за състезанието съм написал във форума.
Тук има снимки, тук разни видеота.
Ето и едно онлайн видео от Shakedown BG:
Белослава в предаването Търси се… на бтв: http://www.neterra.tv/bg/show.php?id=1000&bm=2
За пръв път виждам в наша телевизия толкова истински и емоционален човек!… Певицата която пее:
В този живот всеки ден е все по-хубав.
В този живот всяка мисъл има смисъл…
На първия контест в който съм участвал взех и първата си диплома.
Телевизия по принцип не гледам особено много. Събира ми се не повече от час на ден и то сутрин и вечер предимно - спорт, ралита и дискавърита основно. И новини отвреме навреме. Ето сега съм седнал на компютъра и съм пуснал новините на БТВ и ги слушам с едното ухо. Чувам, че днес в Търново били някакви температурни рекорди - 22 градуса или нещо такова. Миналата седмица карах ски на -20 Интересното, обаче че в репортажа веднага вметнаха колко са опасни жегите за хронично болните за сърдечни заболявания и т.н. глупости. Не мога да разбера работата на новинарите и докторите в какво се състои вече!? Каква е тая дивотия на всяко нещо да му се търси опасното и лошото. Ако няма такова - както е в случая, винаги може да си го измислиш във вид на интервю с доктор, който предупреждава… Всъщност какво предупреждава!? Да се пазя от природата ли!? Преди две седмици предупреждаваха, че студовете са много опасни за същото нещо.
Сет Годин казва, че постъпките на човек се мотивират от трите основни емоции: страх, надежда и любов. Айде познайте коя емоция използват съвременните доктори за да “продават”? Признавам, че от малък се страхувам от болести и явно не без помощтта на доктори и медии… Не че телевизията би могла да ме стресне вече. Затова и сега слушайки такива “новини” ми става едно криво… Не, че им вярвам, но на кой помагат.
А точно преди минути по бтв някакъв смешник от рекламна агенция цитираше цифри, че половината от парите за реклама отиват в телевизиите, а бтв я били гледали 50% от хората. Честно казано и 1 лев няма да дам за реклама по телевизията, но това е тема за съвсем друг разговор. Ако погледаме малко телевизия и реклама може да видим какво се получава… Основната емоция която маркетьорите използват за да продават е страха: 50% от рекламите са за лекарства! Как има хора, които за да си продават скапания продукт използват страха на хората… Как тия хора спят спокойно?… С какво те допринасят за света? Все повече и повече ми се оформя мнението през последните години, че съвременната медицина и фармация се превръщат в мръсен и долен бизнес, много много далеч от хуманната си обвивка. Дано се окажа някак си неправ. Накъде отива света изобщо… Не знам, дано да е на добре… Погледайте новини и ще видите: терористи, болести, страх. Колкото повече закони има, толкова повече беззаконие има. Колкото повече лекарства има, толкова повече болести има. Колкото повече порядки има, цари толкова по-голям безпорядък. Колкото повече се стремим към сигурност, толкова по-малко имаме.
Нека завърша положително с едно стихотворетие на Дамян Дамянов, което днес пак прочетох в един блог. То характеризира по най-добрия начин философията, която е заглавието на блога ми… Между другото днес започнах да чета “Малкия принц” - книжка за деца…
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Ясен ме е вкарал в блогърска листа за 7-те албума, които ще взема със себе си на необитаем остров. И той като мен влиза за пръв път в блогърска листа. И двамата сме толкова активни блогъри, че чак да се чудиш…
Иначе ми е малко странно това с албумите и необитаемия остров, ама айде. От една страна ако съм отишъл на необитаем остров по собствено желание едва ли ще искам да нося музика, от друга ако без да желая съм там последното нещо, които ми трябва е iPod. По-скоро би ми свършила работа един късовълнов трансивър с най-малко един зареден автомобилен акомулатор и поне 10 метра жица за дипол на 14 MHz. С такова оборудване бързо ще ме намерят. Всъщност има логика единствено ако съм отишъл на тоя остров за релаксация. Както и да е, навик ми е до подлагам на съмнение и критика всичко…
Трябва да подчертая, че не съм някакъв меломан, който слуша много музика постоянно и е запознат с музикалните течения. Някак си тази анкета е за хора”по-музикални” от мен. Аз слушам почти всичко което ми хареса - от шансони до хаус. От около месец имам един iPod nano, който съм натъпкал с разни музики и си го слушам. Имам само една наистина любима певица - Белослава и то от доста време, май още преди да издаде първия си албум Улици… Много ми се иска да я гледам на live участие, явно ще трябва да се разходя до София. Напоследък се и хващам, че се заслушвам в много от текстовете на песните.
Ето и моя опит за някакъв подбор….
1. Белослава - Слушай ме. Последния албум на Белослава, според мен по-добрия от двата.
2. Белослава - Улици. Ако имаше и други албуми на Белослава със сигурност щяха да са в класацията, но за съжаление все още няма.
3. Остава. Те имат май 3 албума досега. Нарочно не пиша кой от трите тъй като бих слушал някакъв подбор от всички. Остава имат страхотни текстове също като Белослава, въпреки че най-новите им неща са на английски. Не знам защо така са решили, но те си знаят…
4. Chambao. Открих музиката на Чамбао преди няма и седмица и май само тях слушам от тогава. Дори пишейки това слушам на ipod-а албума Flamenco на Chambao. Но хайде на острова ще взема последния им албум - Con Otro Aire.
5. Robbie Williams - Greatest Hits. Доста отдавна слушам Роби Уилямс и едва ли ще мина без него…
6. Ъпсурт - Quattro. Просто ми харесват…
7. Жо Дасен. Уникален певец, починал в годината, когато аз съм се родил… Пял е на 7 или 8 езика. Не бих слушал всичко от него, но имам един подбор от 7-8 негови песни, които често си пускам и май влизат в категорията шансон. Имам и едно негово DVD с концерт от 1977 година - страхотно представяне.
И понеже единствения потвърден читател на този блог, който има блог след Ясен е Злати, нека той да продължи!
От няколко дена съм на Пампорово. Времето е “супер” за ски. Вчера на Снежанка беше към -20 с вятър. Пълна веселба… За да се кара удобно при такива условия трабва да си опаковаш здраво и лицето - карам с маска и скиорски очила, качулка. Утре го дават по-добре времето въпреки, че пак ще има ветрове. Сняг има доста, днес пак валя, прекрасни зимни условия. Утре трябва да направя някоя снимка, ако апарата не е замръзнал в колата…
В петък получих предварителните резултати от OK RTTY 2007 контеста. В категорията Single band 20м, single operatior съм 30-ти от 50 участника и получавам награда, че съм първи от България в категорията (други няма :)). Това е първия контест, който съм работил изобщо и май най-сериозно. След това имам още няколко цифрови контеста, даже и два телефонни, но пращам само checklog, без да участвам в класирането.
Вчера пък на PSK31 на 14 MHz направих първия си японец, който до момента ми е и най-далечната връзка - 8662 км. Явно кондишъна се пооправя лека полека тъй като днес, естествено пак на PSK31, работих със станция от Хонг Конг. Ето и скрийншот на картата с някои от връзките които съм правил досега с обикновения ми дипол, вдигнат само на 10 метра заобиколен от блокове. Чудя се какво ли ще е с хубава антена…
